Никола Минев - Класически китарист и Лютиер

Никола Минев като лютиер

   

      Никола Атанасов Минев е роден на 11 юли 1944 г. в малкото село Зая ( СНИМКА ), намиращо се на 18 км. от старата столица на България - Велико Търново. Налага му се да работи от ранна възраст, в края на 1959 г. изкарва тримесечен курс за трактористи в град Дряново (на 3 км. от родното му село Зая), през декември 1959 г. започва да работи и сам да се справям в живота още от 15 и половина годишна възраст.
      Проявява интерес към музиката, слуша по радиото изпълнения на класическа китара от световно известни китаристи, между които и Андрес Сеговия. Купува си китара и учебни пособия и започва сам да се обучава след работа през деня. А работата вместо да му пречи, оказва се че след време ще му е от голяма полза в по-късната му дейност като лютиер. Научава се от малък на сръчност в изработване с голяма точност на детайли за машините с които работи благодарение на един много добър майстор, които му преподава знанията си и още много полезни неща. През цялото време не спира самообучението си и по китара.
      След уволнението му от казармата през 1965 г. започва да взема уроци по музика и солфеж при пианистка (рускиня) в гр. Дряново. Китарата с която свири от години вече не го задоволява и поръчва през 1967 г. на лютиер от гр. Пловдив да му конструира нова класическа китара. Тя е готова през март 1968 г. Веднага показва новата си китара на учителката му по музика, тя много се зарадва и няколко дни след това му поднася голяма изненада. Свързала се с най-добрият преподавател и китарист по това време в Москва, Александър Михайлович Иванов-Крамской, когото лично познавала вече и урежда на Никола да взема уроци при него. Незабавно заминава за Москва и учи кратко време при него напълно безплатно. Той го посъветва да напусне работата на село и да замине в някой голям град в България, където да си намери подходяща работа и да се свърже със сериозни музиканти-професионалисти, при които да продължи обучението си по музика. Заминава за гр. Варна през месец юни 1968 г., където започва работа като автомонтьор в пристанището. И веднага търси начин да се запознае с музиканти. Отива в Радио Варна, където го чуват как свири и веднага му препоръчват подходящи за него преподаватели по музика. По това време никой в България не свиреше професионално на класическа китара, бяха предимно любители с малки познания за инструмента. Затова се свързва с музиканти, цигулари и пианисти. Те му дават и най-важните уроци по музика… Започва да изнася вече и самостоятелни рецитали от време-навреме.
      Новата му китара вече не го задоволява и след като вече беше видял и разучил майсторските китари на чуждестранни класически китаристи, изнасящи концерти във Варна и други градове на България, се осмелява да разглоби напълно китарата си и да я преработи по модела на майсторските. Корекцията на китарата прави през 1973 г., остава направо изненадан от добрият резултат. Китарата прозвуча много по-добре, но все пак не както китарите на майсторите-лютиери от Испания и други страни на Европа. Това му дава кураж след време да започне да преустройва безплатно китарите на учениците си, на които преподава в музикални школи и да прави опити с техните инструменти с цел подобряване качеството на звука им и удобството им при свирене.
      През 1975 г. завършва вечерен Механотехникум със специалност "Двигатели с вътрешно горене", след което през май същата година изнася самостоятелни рецитали в Музикална школа, в Машинно-електротехнически институт (МЕИ - Варна) и във Военоморското висше училище във Варна. Лека-полека се усъвършенства и през 1975 г. решава да направи напълно нова китара с дървен материал за дъното и страничните дъски, който беше намерил захвърлен в пристанището. Дъските са кални и мръсни, но една цепнатина му подсказва красотата на дървото. Прилича на палисандър или нещо подобно, така и не разбира... За предната дъска ползва от друга китара, не е имал друга възможност. Шийката на китарата изработва изцяло нова с подръчни дървета от клен. За негова още по-голяма изненада след като китарата е готова и лакирана след дълги месеци на работа по нея, тя прозвуча много по-добре от всички други китари, които знае дотогава. Остава доволен, но не за дълго… Колеги го помолват да я продаде на обещаващ ученик и Никола пак остава без добра китара
      Същата 1975 г. напуска работата като автомонтьор в Пристанище Варна, явява се на изпит за музиканти (от първият път му дават 1-ва категория за музиканти) и веднага започва да свири в кафе-барове и ресторанти сам и понякога със съпровод на пиано. Това вече е трупане на опит за сцена. Почти всяка седмица го канят да прави музикален съпровод на авторски рецитали на поезия в Дома на писателя във Варна години наред. Вечер свири в ресторант, през деня преподава в две Музикални школи. Вече има повече от 50 ученика по китара. Времето не му стига, нощем учи в къщи нови произведения за китара за бъдещи негови концерти. Изсвирва успешно в малка зала "Концерт за китара от Адам Фалкенхаген със съпровод на струнни". Започва и да изнася постоянно в училищата на града Музикално-възпитателни концерти.
      През 1979 г. изнася първият си официален рецитал към Държавна Филхармония-Варна в прекрасна зала (ДНФ). През 1981 г. изнася в голяма зала самостоятелен концерт към Държавна Филхармония-Варна в който освен солово изпълнение свири и "Концерт за китара и оркестър в Ре-мажор" от Антонио Вивалди. През това време успява да направи още няколко китари с материал, който закупува за тази цел. На тези концерти свири с лично направени от него китари.
      През всичките тези години се учи и от световно известни китаристи с които се запознава при гостуването им в България и зад граница. Пако Карбонел (Испания), Лео Брауер (Куба), Ирма Костансо (Аржентина), Костас Коциолис (Гърция), Дейвид Ръсел (Англия-Испания), Мигел Анхел Жироле (Аржентина), Александър Лагоя (Франция) и много други са негови учители в този период.
      През 1979 година е на Международния Китарен Фестивал в град Естергом (Унгария), където световно известни изпълнители свирят на негови китари и му дават много обнадеждаващи оценки.
      Гостуващите по-късно в България китаристи по два и повече пъти, като Ирма Костансо (Аржентина), Мигел Анхел Жиролет, Лео Брауер и други, го насърчават още повече. И така до 1992 година - успоредно с концертната му и преподавателска дейност, конструира над 60 инструмента, предимно за България, Гърция и Сърбия.
      През 1984 г. Варна вече не отговаря на неговото желание за развитие, заминава и работи в столицата на България - София. Прекъсва преподавателската си дейност, свири сам в ресторанти ( 2 години в ресторант "Панорама" на НДК, 2 години в ресторант "Хавана", и 2 години в ресторант "Форум".
      Изнася стотици  концерти в цяла България  (списък от запазени програми и афиши от концерти). Концертира почти във всички градове в България, не е бил поканен единствено в Бургас, Русе и Плевен от по-големите градове.
      От 1989 г. работи само като лютиер в домашно ателие и конструира нови класически китари с вече много по-качествен дървен материал.
      Оценявайки професионализма му, през 1992 г. тогавашната Суперинтендант на Фондация Карлос Гомес - Мария да Глория Бульоза Капуто, го поканва да основе Ателие в Консерваторията към Фондацията в град Белем, щат Пара - Бразилия, за поддръжка и реставрация на над 300 щрайхови инструменти и да обучава бразилски ученици в лютиерство. Предоставена му е и пълната възможност и условия, в продължение на 11 години (1992 - 2003), за изследване и експериментиране на амазонските дървесни видове, които биха били подходящи за конструиране на различни видове музикални инструменти и отделни детайли за тях. Така, бидейки в джунглата на Амазония, изследва непознат за музикалния свят вид бразилски палисандър (Jacaranda - Dalbergia Spruceana Bth.), който се оказва по-акустичен от известният бразилски Рио-палисандър (Dalbergia Nigra). От този прекрасен материал конструира много класически китари за цяла Бразилия, Аржентина, САЩ и Япония. Както и терц - китари, собствен осъвременен модел, така и бразилският музикален инструмент Кавакиньо (Cavaquinho).
      През 2003 година се завръща в София и продължава да конструира класически китари от този превъзходен палисандър. Непрекъснато прави подобрения в конструкцията на китарите, основно в начина на оребряването на предната дъска и дъното на китарата, така и различни видове материали, които ползва за целта.
      Новите модели китари са оценени високо от професионални музиканти от цял свят.
      От 2007 г. провежда и в много от случаите е спонсор на Международен Китарен Конкурс, който се провежда всяка година в София.
Конкурс Класическа Китара - София  http://competition.guitarbulgaria.com/  На български http://competition.guitarbulgaria.com/Bul/frameBul.htm      
      От 2013 г. конструира китари още по-нов модел, които дава много добри резултати, звукът на китарите става по-мощен и благороден.
      На 2 юни 2014 г. подарява майсторска класическа китара конструирана от него на талантливият български китарист и композитор
Николай Пеев по време на негов концерт в Червената къща в София.

                            За контакти :  София - тел.: 028703889   GSM: 0896100302    Електронна поща :   Nikola Minev