Варненският поет Богомил Тодоров написва това стихотворение вдъхновен от соловият концерт
на Никола Минев изнесен на 18 декември 1981 г. включително и като солист на Камерен квартет

 


Никола Минев
концерт във Варна
на 17 март 1981 г.


Никола Минев
концерт в Камерна
зала "България"
на11 февруари 1987 г.

                                                    Богомил Тодоров
                                                    Варна 1981


               КОНЦЕРТ ЗА КЛАСИЧЕСКА КИТАРА

                                  На Никола Минев

             Китарата - с извивки на жена или момиче.
             Китарата, притихнала интимно в твоя скут,
             е нямата заложница и твое светло вричане
             в изкуството, в каторжния му титаничен труд.
             Вглъбяваш се неистово: до сетива и тяло,
             до облачната висота на своя дух вглъбен.
             Успехи аплодирала, немяла при провали,
             тъмнее - кратер - залата ...
             И блед, и вдъхновен,
             притискаш до гърдите си ревнивото и тяло,
             обсебвало те в нощите, изпивало те цял.
             Под пръстите магически внезапно оживяла,
             река от звуци руква - кой би я удържал!
             И няма край водата и, потекла безпределна:
             от полети, страдания, от страсти и борби
             плете, преплита кръгове от живи и умрели,
             от радостни стремежи и нерадостни съдби.
             Тъмнее кратер - залата, но нещо я събужда:
             клокочи глухо лавата, надига се, бучи ...
             Това ли е дуендето на Лорка, драги друже,
             в безкрайното изгаряне пред чуждите очи ?



Никола Минев по време
на концерт във Варна
на 17 март 1981 г.


Никола Минев по време
на концерт в Камерна
зала "България"
на11 февруари 1987 г.